... мирише ми на пиленце със лук, на чер пипер, дафинов лист, на мама,
и връща се – със птичките от юг, момчето в мен със бархетна пижама,
летящо в парка с ролкови кънки – и в стихналите утринни пресечки,
повярвало, че в летните лъки светулките в косите му са вечни,
щом скъса чепарето за сафрид – и малкото юначе ще поплаче! –
с едно щурче в кутийка от кибрит пак ще се скрие в топлото креватче,
и книжица с фенерче ще чете, додето благо пак го скастри татко,
къде изчезна, мило ми дете, и всичко с теб си литна безвъзвратно? –
изгубих те от век – дори и два! – забравило хвърчилцето с канапче,
днес – старче, дето го боли глава, по цял ден гълтам хапче подир хапче,
навярно в мен старее някой друг? – а аз съм просто зрителна измама...
Мирише ми на пиленце със лук, на чер пипер, дафинов лист – и мама.