... вече влизам във възрасти мъдри, съзерцателен, бавен и тих,
гледам – кротко морето се къдри – и вълните му идат на стих,
и със изгрева вече се знаем, май, си писнахме вече – съвсем? –
не живях ни секунда назаем! – фантастичен и слънчев по Лем,
роб на думата – Вечната Жрица, ѝ пришивах вселенски крилца,
бях баща на безмълвни дечица, разпилях ги край мен на слънца,
птича сянка, ветрец над дъбрава, глътка бащино винце във мех,
нямам никому нищо да давам, всичко, що ми е трябвало – взех,
тъй не вдигнах къще с керемида! – светла къща от думи градих,
и през тях – опростен, ще си ида, съзерцателен, бавен и тих.