автор: DimGanev

На В. Висоцки.(и на Европейската комисия, която оцени високо управниците на България)

Аз не харесвам думи лицемерни
за светло бъдеще и по-добър живот.
Не вярвам също в слогани модерни.
Не искам да купуват моя вот.

Аз не обичам гръмките похвали
и някой да ме тупа по гърба,
особено от онзи, що изял е
половината от моята чорба.

Аз не желая някой да ми дава –
коричка хляб и щастие за час.
Аз искам сам да си изкарвам хляба,
в живота си да бъда свойто Аз

Аз не обичам хора анонимни
да ме подбутват подличко отзад
и не допускам упреци взаимни
дори когато преклоня глава.

Аз не понасям вчерашни бандюги
да ме наставят що е дълг и чест.
Аз навиждам алчните пенюги,
ограбващи народа си злочест.

Не искам да живея с омерзение
в страна, която всички сочат с пръст.
Не ща да плащам чужди задължения
и раболепно да превивам кръст.

Аз няма да се примиря покорно
да ме душат корупция и власт
в държава, дето кражбата е норма –
но и няма да побегна лесно аз.

Не ще се впиша в техните канони
и тихомълком няма да се спра.
Ще блъскам срещу вълчите закони –
с глава в стената, ако да умра!