автор: pianisisimo

Тук - там съм
лъкатуша в необятната реалност
от сенки, звуци - Голдберг вариации
и облаците срещат ме с овации
от пролетен дъждец
понеже днес съм мислено певец -
простирам мислите прецизно
върху възтъничък, червен конец
от трилери в изящни фрази
присмивам се на гръмките омрази
сковали миналото ми
и се потапям в радостта.
Да бъдеш Бах наум не е откритие
но колко е величествено и неповторимо
да боцнеш с пръст клавиш - незримо
в самотен тон последван
от порой небесен...
и сякаш пролетта целува есен
и зима страстно лятото прегръща
а после си живеят славно в къща
от зной и сняг, от слънце и мъгли.
Кой моята фантазия ще приюти?
Аз зная - никой...

На скришно място моето сърце
танцува най-добре.