автор: prizracheto

Поредният остър завой,
търся финалната права.
Подреждам пъзела свой...
надежди, време, забрава.

Но ти не се безпокой!
Без отзвук въпроса остава.
Ничии никога, никога мой...
не чувства, не иска и не обещава.

Страстна нощ и капчица покой,
щом стане светло ще избяга.
Поредният непобедим герой...
копнеж, импулс, преграда.

"Никога твой, никога твой...",
сентенция към ума се протяга.
Със поглед разкрива ме той...
обладава, връзва, затяга...