(Посветено на С.)
Мога да те нарисувам всякак
с четки, с думи, с устни и с очи.
С цвят на жълт гранитен пясък
името ти във душата ми звучи.
Воин с перото на писател,
смел боец с ранимост на дете.
Силата ти възхищава ме,
но всъщност във тъгата ти обичам те.
В мен разлива се гласът ти -
кадифено шоколадово фондю
с дъх на ягодови устни,
с топлината на любов.
Да те нямам е присъда -
при строг режим без светлина
да продължа да съществувам,
докато в тишина сама боля.