автор: DY

Керемидите ръкопляскаха.
Скърцаше отегчено прага.
Не ти е нужна душата ми,
но все пак, щом се налага -
вземи, направи покрив
за безпочвените идеи,
за мечтите ти, от дъжда мокри,
и за морала в бордеите,
за безпричинната вяра
в божественото начало,
за неродената ти надежда,
че някъде има бяло...

Керемидите ръкопляскаха.
Отегчен, скърцаше прага.
Съвсем се разпадна душата ми,
но вземи - щом се налага...