Следобедът бе весел, когато на двора имаше камили
и къщата насред пустинята ухаеше на вятър
усмивката и ме ласкаеше
и аз боядисах устните в червено!
Един прекрасен ден камилите започнаха да се топят
захарта се смеси с пясъка, а щом настъпи вечерта
засвети като магма
после есента застели двора с листа
пустинята спря да се разлиства
в пясъчни цветя...аз заминах на далеч
...никога повече не вкусих камила
направена от захар!