автор: mariq-desislava

Ръждясалите пътища ме викат,
а доскоро ги откъсвах като мандали
на всеки срещнат с йероглиф в сърцето.
Небето ми е вечен спътник -
да ми напомня, че съм смъртна.

С айкидо изглаждам духа,
а по кимоното ми се стичат самураи.
Няма нужда да си посветен
и да мълчиш в изгнание,
за да чуваш пеещите купи
и броеницата на ритуала-живот.

С дракони изписвам облаците,
които играят на маджонг
след тихото харакири на вятъра.
Жасминовият чай сънува хвърчила,
а аз отдавна се превърнах във бонсай.