автор: Albatros

... ще ти направя риба в пергамент, ще ти сваря и шепа-две картофки,
за теб от най-добрия секънд хенд ще купя топли сребърни пантофки,
и винцето ми – истинско мерло! – ще заискри в блестящата ти чаша,
нощта за двама – в моето легло – до Третите петли! – ще бъде наша,
невям ще стелнеш кичура си рус връз моята сатенена възглавка? –

и – грохнал междуградски автобус, ще включа на последната предавка,
тъй както люби пролетният дъжд да слиза по косите на момиче,
ще те обичам просто, бавен мъж, вървял към теб далечен, сам и ничий,
девойчица ли в светъл звезден кош, пъстървица ли в моя късен улов? –
не ме събуждай в тази кратка нощ! – аз искам цял живот да те сънувам.