Обикалям този чист град
виждам по улиците все познати физиономии
....как млекаря отваря вратата на поредния клиент, чиито ръце
са заети заради торбите....
.....как бостанджията пробва дините дали са зрели като
пробива малки, вкусни триъгълници в тях...
...ами стената на затвора....
залепени са там десетки листове изписани с тъжни изречения
...Надежда.....липсва ми ужасно!
Тя може да плува и познава всички от блока, а той е висок
колкото планински връх. Тя може да стъкне огън с една треска и
една клечка кибрит само и обича целувките, които правя със захар,
белтък и огън.... Знае, че ще ми стане криво
заради поредната ни раздяла.
...Посрещам я с огромно количество целувки
та да може да остане при мен по-дълго.
..Между другото тежките градски врати изчезнаха наскоро.
вече всеки може да влиза и излиза в града, когато си поиска
живея в очакване на прилива!
9.05.2019г
гр.София
Диан Киров