автор: stanina

В шарената сянка на отминалите дни,
кротко приседнал, уморен и сломен,
загледан в палавите зайчета на слънцето,
подскачащи между листата,
едва едва докосвайки тревата,
картини като в нямо кино,
на времето през изпита преминали
и оживели сякаш от безвремието
посели на непреходност в душата семето,
те връщат всеки път където
частица по частица си оставил от сърцето
седиш и гледаш с умиление;

надраснал рани, надживял падения,
греховности и чуждо бреме,
на живота си филма кадър по кадър
как в галоп преминава,
но краят загадка остава,
със надпис "продължава..."

Зайчетата в клоните се скрили,
зад баира слънцето потапя се дремливо,
бавно се надигаш и поемаш
пътят "продължава" да доизвървиш...