Искам да запомня мига, когато потоците светлина погалиха „Орион“!
В нощта, на пирамидите, радарите засякоха шума от морзовия ключ,
и събраха менталната енергия на Вселената в махалото на сеизмографа.
Ах, колко трудно се улавят радиовълните, когато си чакал пет хиляди години
мумифицираните ни чувства да разкъсат пластовете акустично мълчание!
Това, което ще чуеш, е по-красиво от тишината, най-после можеш да си сигурен,
че Тя плаче… Има причини , поради които си струва да се вкорениш като метеор
в недрата на Земята и да слушаш раждането на водата - спасителни сълзи -
гейзери сподавено мълчание, в изпепеляващите я съмнения, че „Тя е жива!“…
01.01.2019 г., 9,45 ч.
Посветено!