автор: Albatros

... започнах да забравям, че те има, все тъй непостижима – като връх,
че лятната ти рокля връз килима се свлича – от дълбокия ми дъх,
красивите ти блузки на драперии летят към моя прашен полилей,
и си забравям името – Валерий! – след твоето парфюмче „7 days”,
невям ме водиш в хукнали Вселени? – така и не успях да разбера,

не знам каква магия стори с мене, дано все пак е бяла – и добра,
за тебе снощи ме попита мама? – и днес не знам какво да ѝ река –
дали не е енигма – и измама? – и птича сянка? – твоята ръка,
в съня ми пада твоята камея – и аз преглъщам своя сетен дъх! –
без теб забравям просто, че живея – Жена, непостижима като връх.