автор: iony_ada

(посветено на С.)

Ще си представям, че съм с теб.
Ще си представям, че те имам,
докато свикна с болката си няма
за загубата на това, което нямах.

А след това ще си отида и от себе си,
тъй както вече съм го правила.
Ще крия зад опушен грим сълзите си
от мислите за любовта си в тайна.

Когато пак те срещна ненадейно
сърцето в мен ще се взриви отново,
но ти ще видиш поздрав във очите ми,
усмивките, в които съм облечена.

И после ще отмина като полъх,
ще се стопя във тъжно морав здрач,
душата ми отново ще се слее
със мрака на пристъпващата нощ.

Ще те жадувам и ще те копнея
и устните ти с форма на сърце
с дъха си ще извайвам по стъклото,
докато плисне се в прозореца ми ден.

А днес се питам имаше ли в теб
от мен частица, спомен за неслучване,
дали успях в съня ти да те имам,
почувства ли как стапят се целувките ми стъклени.