автор: rajsun

Няма никого. Риба едва ли.
Глухота, тихота, тихо – нá,
две върби, като мисли заспали
и наоколо им е съня.

Няма никой. С реката сме двамата.
И денят, сивосинкаво сипкав,
ей отсреща е седнал на камъка
и на себе си се усмихва.

Нийде никого. Гледам изстинало:
няма стъпките, че съм дошъл.
А на другите, дето са минали,
гледам, станали на чакъл.