... от благовонните масла по твоето изящно тяло
езикът ми се опетла – и луднах аз по теб изцяло,
светулка и авлига в ръж, роса из летните дъбрави,
ти стори ме да бъда мъж, дошъл при теб да се забрави,
да диша в твоите треви – косач на кротки сенокоси,
из твоя спомен да върви, и светла обич да ти носи,
да чезне в топлия ти скут, на рамото ти да се буди –
и, ако сметнеш, че съм луд, май, всичките мъже сме луди,
поточе из Сахарска пещ, какво за теб все още мога? –
да бъда пламъче на свещ, огреяло дланта на Бога.
1 май 2019 г.
гр. Варна, 19, 50 ч.