автор: vera

Смрачи се в мен, че бях забравила,
Че празник е и пак по навик
Посрещнах новата зора.
Небето плисна дъжд
И ний сами да правим
Остана този ден на труд
И по вода
Върви ни, че, ето, слънцето изгря.
Дали са по- красиви
Пролетните капки по листата ?
Или цветя у себе свили
Са хората с премени и децата?
Че хлябът храни ги, свещен е.
И тръгнаха хората в безбройни посоки
Всеки във своята
И всички в една.
Защото днес е деня на труда.
Излязох и аз през своята врата.
Трудът краси човека и в погледа му свети.