автор: zika

- Обичам те!
- И аз!
- Днес ли?
- Днес.
- Ще бъда ли красива?
- Да. Обещах ти.

- И ще виждам всичко?
- Като децата си. Говорихме стотици пъти за това. Ще виждаш всичко. Таванът е огледален. Специални стъкла, които ще увеличат образа неколкократно.
- За всичко си помислил, нали?
- Страх ли те е? Ако искаш, можеш да се откажеш.
- Не! За нищо на света. Искам го. Подай ми огледалото. Боже! Колко съм страшна!
- Не плачи! Ще се видиш, такава каквато си – великолепна, изящна, изумителна.
- Погали ме!
- Галя те от половин час. Не усещаш ли?
- Не усещам. Толкова съм самотна. Без усета съм като сляпа. Искам да ме боли. Болката ме прави жива.
- Ще те боли. Обещавам.
- Ще ме нарисуваш ли след това? Красива!
- Ще снимам процедурата. Най-красивия кадър – ще нарисувам.
- И без упойка, нали?
- Без. В полунощ. Ще си направим празник.
- Чакам с нетърпение!


- Очите ми светят. Какво ми инжектира?
- Нещо специално. Ще си с мен до края.
- Пуснал си моята соната. Благодаря! Върза ли ме здраво?
- Няма нужда. Няма да можеш да помръднеш от коктейла ми.
- Целуни ме! Започвай!
- Гледай, мила, гледай!
- Гледам. Махни я по-скоро.
- Махам я. Първо от лицето. Виждаш, нали?
- Розова. Плътта без кожата ми е розова.
- Мускулите ти пулсират. Лицето ти е невероятно – младо, свежо.
- Съблечи от тялото ми, тази сбръчкана, болна, кафява кожа.
- Усмихваш се!
- Щастлива съм. Розова, млада и красива. Този образ ще отнеса със себе си.
- Обичам те! Такава ще те нарисувам.
- Боли ме! Боже! Хубаво е! Колко още ми остава?
- Не знам, любов моя. Никога не съм одирал човек. Само трупове. Дишай дълбоко! Остана още мъничко. Краката и си готова. Красива си без кожа. Оголената плът няма възраст.
- Благодаря ти за дара! Боли! Много ме боли….
- Свърши, мила, свърши се…Ти си моето момиче.
- ……
- Сбогом! Обичам те!