автор: rawiri

Ще се събудя пак напролет-
не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава са отново,
пък било и за минутки,
животът и светът прекрасни,
девствени и жадни
за любов.
И малкото ми щастие
заченато по пладне
ще порасне, ще проходи
по циферблата на часовника.
Ще затича, докато не мога
със ръцете си от спомени
да го стигна. И ще викам.
Ще викам силно и ядосано!
Подпрял се на стрелките-
състарил се отведнъж
и грохнал.
Ще викам, докато умората
положи ме на циферблата.
при всички уморени хора-
скрити в сънища да чакаме,
да се събудим пак напролет.
Не е ли пролет всяка сутрин?
Щом тогава си отново
жив.
Било и за минутки.