автор: flagumdei

Искам да ти разкажа за облаците, олекнали
и побелели след дъжда.
Искам да ти разкажа колко е пораснало
смешното гущерче,
което ти снимах миналото лято.
За котката със сплескания нос и за коса,
който й се смее.
Искам да ти разкажа за рошавото дърво,
което нарекохме с твоето име.
И за вятъра, и за плажа, и за скалите,
за локвите по асфалта, които приличат на очи,
за празните ми приказки със стария съсед,
за огърлицата, която ти харесах на витрината
и за това, че хороскопите ни за днес
са особено глупави.
Искам да ти разкажа за едно вино от снощи,
наречено „Спокойствие“ – две бутилки заблуда -
и за това, как днес си купих нова риза – ужасно грозна,
но беше на промоция, а нямах какво да правя.
Искам да ти разкажа как вече слагам черен пипер
като теб -
по много на всяка храна, макар че кашлям от него,
и как на банкомата зад ъгъла имаше момиче
с рокля подобна на твоята
(стоеше й далеч по-зле).
Искам да ти разкажа колко е досадно
да допушвам сам цигарата си, без да ти я давам.
Искам да ти разкажа колко пъти
наум купувах в магазина любимите ти бисквити
или бонбоните „ММ“, с повече червени, ако обичате.
Искам да ти разкажа за най-важните неща на света.
Но няма да ме чуеш –
мъжът до теб в колата е пуснал музиката силно,
а аз ставам все по-малък
в огледалото ти за обратно виждане.