... клошаринът на варненската гара вони на пот, мастика и на дзифт,
от седем фаса свива си цигара – и трижди е от мене по-щастлив,
а аз какво? – стърча край коловоза и пия трета биричка на крак,
и се спаружи бялата ми роза, додето чакам твоя бавен влак,
защо ли от живота ми изчезна? – се питам напоследък, Боже мой,
задръстване ли имаше на Мездра, или на Горна имаше престой? –
кондукторът ли взе да те ухажва? – или в купето някое бабе
разстла за теб Господнята си дажба – хляб, лук и сол от своето торбе,
по всички разписания те няма, невям съм те измислил? – кротък луд,
заради мен ли ходят все по двама ченгетата във пролетния студ? –
патрулката след миг ще ме откара, един нещастно влюбен идиот,
добре дошла на варненската гара! – последната във моя тъп живот.
21 април 2019 г.
гр. Варна, 20:30 ч.