Тя е бяла чайка в облака.
Тя е шарен славей.
Вижда ли ме на балкона
В устрема на синия повей?
И защо лети, се питам.
Да опитам, ли и аз?
На земята да се скитам,
Тя да кацне негде пак.
Да погледне отвисоко
Мойта мъничка хралупа.
Вижда, ли я? Нашироко
Моята душа пътува.
Птица. Но, каква мечта
В нейните крила умря?