автор: Albatros

Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език.

Да наберем едно чувалче с леща.
Ти да ми правиш супичка с фиде.
И тати – след родителската среща! –
кефлия! – десет кинта да даде.

Да гледаш ти сакъзчета – в саксийки.
Да слушаш Григ! – от стар съветски VEF.
И вечер да ти казвам – Ееех, Марийке,
ела при мен, защото съм на кеф!

А сутрин да те будя, щото в седем
звънецът бие! – може би за нас.
Пристигам първи. Тръгвам си последен,
но със Марийка винаги съм в час!

И ранчото ми цяла нощ да свети –
дори по ярко! – от хотела „Риц”.
Иванчо и Марийка са поети! –
в един живот, по-смешен и от виц.

Но аз – понеже хитър съм Иванчо,
на всичко – за Марийка! – съм готов.
И цялата Земя ще бъде ранчо! –
за нашата – и вашата любов.