автор: mariq-desislava

Кой може да каже кога ще се скъса
огърлието на времето?
Цял живот те сънувах, раззеленено момче,
но така и не стигнах до тебе.

Дори до лодките в очите ти не доплавах,
за разтопеното небе на прегръдките
вече нямах криле.

Моята жажда е пъклена - утоляване няма.
Аз съм твоята приказка за страшна нощ,
конец от коприва
и камъче от слънце.
Наполовина зима, наполовина - сянка и прах.

Не ме обичай - отивам надолу,
ти дръж дърветата за ръка.
Пролетта има нужда от полет,
а аз от твоите устни от цветя.