автор: traveller

На И.

Създал те бях.
От няколко съдби, от няколко безпътици стаени,
от няколко разюздани вълни, от късовете втурнало се време,
от стръковете мръкващ слънчоглед, от облачната шапка на върбите,
от вятъра, разхвърлял те навред из моите съмнения прикрити.

Потърсих те.
Когато бях готов, през сенките опънах тънки струни -
да ми изсвириш късната любов, без ноти зазвучала помежду ни,
да ме вплетеш в косите на лъка и, без да гледаш сложни петолиния,
с онази твоя галеща ръка, превърнала деня ми в нежно синьо - да ме откриваш и да ме мълчиш.

Наивно, непознато и безименно.