автор: Albatros

... с ужасната илюзия, че съм необходим – като за спешен случай,
изгледах новините с Доналд Тръпм и Ким Ир Сен, корейското му куче,
как Путин се сдоби със ореол – и Бойко вкара автогол от дузпа,
как Папата ще срещнем с хляб и сол, че вече ни е писнало от чувства,
преди да се отвеем – яко дим! – из сънищата – подир чай от мента,
как най-подир ще се съединим с последните си сили в парламента,

и ще се врязвам в острия завой без мисълта, че губя нещо мило! –
и няма да усещам вече кой! – върти над мен държавното кормило,
държавници без мисъл за народ са ялови бащи във дом без изход,
да им се кланям – пълен идиот! – и колкото се може, все по-ниско,
и да забравя, че съм си човек, дошъл за миг под сенчицата птича! –
простете ми, но в някой следващ век ще се събудя, за да ви обичам.