автор: Off_Ne_Znam

Една тълпа тича като обезумяла –
Час пик в метрото, няма време.
Всеки иска влака си да хване,
В планове всеки устремен е.

Една жена стърчи на перона,
Не мърда. Само релсите гледа.
Блъскат се в нея пътниците,
Но тя незабелязана остава.

Хиляди лица, хиляди съдби,
Животът в своя устрем лети.
Големият град няма време за сълзи.
Не спирай, върви напред, върви...

Една жена стои на място.
Перонът е нейният пиедестал.
Какво ще направи след миг
Никой не може да знае.

Ще скочи ли на релсите,
Уморена от живота?
Или пояса си ще взриви,
Уморена от Бога?

Една жена стои на перона,
Хиляди слепи я отминават.
Днес съм аз, утре ще си ти.
Пореден терорист или мъченик.

Тълпата кръвта ще обърше,
Ще поплаче ден, два, три.
После напред ще продължи,
Забързана и сляпа като преди.