автор: Albatros

... на бяло ти го пиша с чер молив, че шарените свършиха, за жалост,
тръгни си, мила? – краят е красив, щом като тегли повод за начало,
дълбаем с тебе каменлива пръст – но изворчето все така не бликва,
през тръните понесъл своя кръст, със всеки ден превръщам се в реликва,
по-тих и от музеен експонат – с луличката, с моливчето, с тефтера,

вървя към теб през скапания свят, но просто съм един човек от вчера,
печалник, доживял до самосъд! – докрая откровен със теб ще бъда –
с мен в бъдещето просто нямаш път, с мен бъдещето твое е присъда,
поетът е ужасно сам човек! – печална е съдбицата му птича...
Тръгни си, мила! – в някой следващ век навярно все така ще те обичам.