автор: Azer

„И без това вече можем да дишаме само уста в уста.“
Кристин Димитрова

Хрилете ни останаха във океана на небето,
А ние вече дишаме единствено уста в уста.
Навлязохме сами безпаметни във времето,
невинно-смело, хванати ръка в ръка.
И теменужките са облаци лилави,
а минзухарите – фенерчета, запалени сред тях.
Напред вървим, листата кланят ни се и едва ли
ще можем да забравим на тази фина пролет
тъничкия, щедър смях.
Ще плуваме любовно в зелените вълни
на тихи билкови поляни,
ще те завивам и със думи и с треви.
Ще бъда цветето, което ти покани,
да спре до теб и то те вдъхнови…