Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Tanita_eli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14154

Онлайн са:
Анонимни: 259
ХуЛитери: 1
Всичко: 260

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаХудожникът и модела
раздел: Разкази
автор: antoan1antoan

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!"
Едно, че щеше да се наложи да се бори с махмурлука и второ - онази жена, която вече нощи наред идваше в съня му и го завладяваше с голяма сила - щеше да се дематериализира. Не успя да се върне в съня...
Стана и потърси пакета с цигарите. Запали с треперещи пръсти и веднага осъзна, че с удоволствие би заменил главата си с някоя друга - по- безболезнена. Набързо глътна два аспирина и погали платното, което беше вече закрепено за статива. "Тя" беше започнала да получава своя образ! Жената от съня! Ще нарека картината "Първата жена" - изкрещя Христо - и веднага грабна четката. Рисуваше като под хипноза! "Очите, Очитеееее! Първо тях - първо тях" - устата му без позволението на мозъка сама говореше - даже сам не повярва, как е възможно това. Синята боя, бялата боя, пак синята...- смесваше ли смесваше - в един момент сам не помнеше какви цетове миксира - но образа на Ева оживя! Художникът спря за миг. Запали нова цигара. Наля си и два пръста мастика. "Тя е! Тя еееее" - изкрещя той - и за награда получи едно почукване на недоволство от съседа на долния етаж. "От сутринта ли почваш да тормозиш съседите си бе Ицооооо" - се чу раздразнения глас на нищо не значещия за него съсед. "Абе що не си... " - не довърши художника и отново очите му се запалиха с онзи пламък - на който никоя жена не можеше да устои...


Публикувано от anonimapokrifoff на 17.04.2019 @ 08:58:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   antoan1antoan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.05.2024 год. / 13:58:26 часа

добави твой текст
"Художникът и модела" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.