автор: ivliter

В среднощен час
залая кучето на старостта ми –
съня ми стресна
и надалече го прогони.
Захапа после дрехата на спомен мил
и тишината на нощта съдрана
се сви уплашено
в студения далечен ъгъл.
Сега сънят-несретник пак ще скита дълго
по полосата на излъсканата нощ
от стъпките на толкова безсъници.
До следващата нощ…