автор: tearfly

в очите ѝ текат потоци от липси
стрива съгласните между езика и бузите
говори с Него
и е по близко от далекото
но бездните разнищват пътя
въздиша по очертанията на зебрите
и ги пресича невидима
блъскат се металните машини в сянката ѝ
ръцете корабокрушенци стискат шията на утрото
преди лъчите да завият по улицата – змия в откровение
стопля се в следобеда – на припек са дланите
десет минути в отчаяние
стряскат стрелки циферблата
„не тръгвай!”
земята в окови пресмята крушението на разхлабената надежда
„няма ме, но оставам с Теб!”
губят се думите
все по-разплакани крачки отделят се
вият се релсите
змеят пристига
гълта косите ѝ
може би мъничко пак ще умира