автор: liulina

Когато си трил сълзите си и изливал душата си,пресъхваш …Не си по-слаб, защото вече не плачеш, напротив…
Душата ти страда мълчешком, но вече претръпва, от стрелите на себеподобните, от неволите, от всичко, смисълът просто да поплачеш се губи, защото не помага… Дори да си съпричастен, дори да преживяваш нещата болезнено, никой не се интересува от това и защо му е, той си има собствените стрели в гърба … Всеки носи кръст, който му се вижда по-тежък от на останалите… Всеки търпи нещо и съдбата му носи изненади равни на страховете му или на написаното, както се казва. Не си по-слаб, защото вече не плачеш, просто нямаш сълзи за да излееш болката, която се трупа с годините и не намалява. Човекът е роден за да намери пътя си, не да създава емоционални езера от черните сълзи на болката …
Няма по-добър начин от това, просто да махнеш стрелата, да прокървиш, да поздравиш поредния учител и да продължиш. Човекът е счупено яйце, което излъчва своята душевна миризма. Той е хубаво да изживее живота си така , че да намери собственото си място и собствения си смисъл в така устроения човешки свят. Хубаво е да е полезен за себе си и за околните, просто да порасне над неволите, да прескочи отвъд собствените си стени, да сложи мечтите си на място където ще се стреми да достигне и са реални съобразно съществуващата субективна реалност. Ето, че днес не е като вчера, днес живеем в свят, който сякаш иска да изкорени всичко човешко. Иска да изврати всичко нормално и да ни превърне в лесни мишени за манипулация и унищожение на духовното в нас. Свят, който иска да промени физическата ни същност, да промени общочовешките ни ценности, да изкорени семейните ни връзки, да ни направи като дърво без корен и посока, за да ни контролира по-лесно. Да отнеме децата ни, да ни направи доносници, да ни превърне в объркани и зависими същества, които не могат да вземат решения и да ни води към все по-извратен контрол и цели, които ще ни унищожат, за да се създаде друга раса, без емоции, без чувства, без обвързване, раса, която да мисли както и се наложи. Трансхуманизъм, мултикултурализъм, и сексуална дезориентация … Хора полу машини, които да са полезни на нечии други цели и дори да не съзнават, че те имат собствен път. Да се уловят душите, за да няма „своеволия”. Защо тези, които го правят, си мислят, че това е по-добро, за каквото и да се отнася. Наистина, нашата цивилизация, човекът като цяло е несъвършен, но дали ще е по-съвършен без да е емоционален и в чии интерес ще е това? Напредък към какво? На къде и защо? Дали реалността ще бъде по-добра за всички, или просто ще реализира гледната точка на някой друг, който смята, че по този начин ще е по-успешна расата, ако не е тази? На къде отиваме, към по-добро или просто към по-успешен модел на оцеляване, към повече механизация, а не към по-високо духовно израстване и развитие на реалните закърнели с течение на времето възможности на човешкото тяло и същност? Обществото не се интересува от хората като единици, а от възможността в този живот да има повече облаги с материален характер, не се гледа на това, хората да живеят по-добре като опция, а напротив, изкоренява се наслаганото като ценности с векове и се оставят хората да се справят с все по-непосилни изисквания и задачи, които не са в техен, а в нечии друг интерес. Дали ще е капитализъм, дали ще е друга система не е от значение. По начало, мечтите ни са свързани с цели, които съществуват в този живот и дори и уникални вселени ние ги свързваме с настоящето, със съществуващото и създаденото до сега. Много хора са просто баластра, смачкани и обезоръжени, защото не се родени със сребърна лъжичка в устата. Много се борят за да оцелеят до ръба на тоалетната чиния, някои по-рискуващи се измъкват и печелят повече, реализират се в рамките на съществуващия модел и живеят, както казват други богато и охолно, но дали това е най-важното и най-смисленото в този живот? Вярно, като се измъкнеш от уравнението работа + заплата – сметки и храна = на тоалетна чиния и заробване, можеш да разсъждаваш върху сбъдване на мечтите си, но те пак са обвързани със съществуващата обкръжаваща субективна реалност. След всичко, което написах искам да кажа, че не съм черногледа, но знам, че съм бомбардирана и облъчена от фалшиви сламки и надежди, от материални мечти и стремежи и не мога да изляза от този кръговрат, защото самата аз съм поставена да съм една от многото, които живеем съществувайки, родена и израсла в такава среда на вече съществуващо самоунищожително общество. Събудена съм и какво от това? Парите властват над нас, те движат света ни към гибел, защото ценностите се свързват с тях, реализирането тук и сега е възможно само чрез тяхно величество, те създават един порочен кръг от интереси и хората допускат да управляват живота им, като поставят критерии за оценка спрямо реализацията на индивида по-отношение на неговата заможност и възможност за плащане … Ето сега и тези стратегии, конвенции и всякакви такива заложени в новия световен ред манипулации, се реализират благодарение на желанието на властимащите да притежават повече и повече от тези пари и така се прокарват политики, които са в ущърб. В нашата държава и без това нищо не е наред …Както и да е, нека сме положителни личности, които вярват, че всичко ще се нареди, че промените, които някой друг е заложил няма да се реализират скоро, че ще продължим в руслото на старото, независимо, че новото нахлува през отворените ни граници по мирен път въпреки нашето несъгласие. Независимо дали е по-добро или по-лошо, важното е да се следва линията и да се изпълнят целите … За да изчезне старото общество, старите традиции, старото човечество, като се замени в тази интергалактическа игра с нови играчи, тези омръзнаха, нали така, не са интересни. „- Сдобих се с човечество - казала една планета на друга, - Не се притеснявай ще изчезне от само себе си - успокоила я другата”. Та така, варварството и неграмотността, са цели за реализиране на чужди интереси, изкореняването на ценностите също, уеднаквяването на масите също, всичко е просто изпълняване на нечии план. Има много теории чии е този план, но важното е, че продължава с векове и се използва метода описан от Глен Бек „Прозорец на Овертон”, където е описано, че постепенно се изместват гледните точки на обществото и нещо, което му се вижда невъзможно на един етап, се превръща с разни машинации и създаване на обстоятелства в нещо, което обществото само пожелава на следващ етап. Живеем и следваме съдбата, как да бъдем себе си, като зависим от всичко и сме като голи охлюви на дъжд? Носим счупените си яйца в сърцето и се молим да дойде великият ден на нашето избавление …

С уважение към всички вас: Десислава Стоянова