автор: Azer

Млечна мъглата потича от теб,
скрива те и бродира
мисли от мен върху рамото ти,
дето голо просветва съвсем като ябълка.
Дали да захапя или да търкулна,
пътят златен все ще открия сама.
Нощем връща се халата в мен
и диша във врата ми тъга.
Бяла съм до прозрачност,
до зелено почти, цъфвам, увяхвам,
казват плод така се отглеждал
или почти…