Дали заспива всеки минал ден
в чаршафи
на цветя и пеперуди?
Угаснала светулка.
Примирен,
защото няма кой
да го събуди.
Дали сънува бъдещи следи
по тялото
на великана време?
От изгрева до залеза
дали
успял е
малко нежност
да си вземе?
На еднорози
или на звезди,
сред облачета захарна дантела,
денят потъва
в люлка от мечти.
Или простенва тихо
в своята постеля.
Дали е вярно,
че насън боли
понякога по-силно от наяве ?
Сънува той.
Без броня.
И игли.
На длан за тези,
дето биха го предали...
Предаде вчера моя минал ден.
А днес
опитваш
във слова да го събудиш.
Но той мълчи.
И се усмихва уморен
на спомен
за цветя и пеперуди...