автор: Albatros

... додето гледаш пролетния дъжд как тихо рохоли отвъд скъклата,
за мен навярно мислиш, че съм мъж, чиято песен вече е изпята? –
че – речено на уличен език – отвсякъде съм взел-дал, общо взето,
и ще си права! – вече съм старик, и с теб ми е щастливо на сърцето,
ако решиш, ела ми някой ден, и ме води през парка – на разходка,

или ме почерпи „Загорка” – кен, защо пък не и нейде малка водка? –
април се свлече с леден дъжд и студ, и аз, нали съм чел Мевляна Руми,
със обич ще те гледам – кротък луд! – и ще мълча след тихите ти думи,
далечна ми е цъфналата ръж, и Джени ме отмина – все тъй свята!...
Здравей, момиче! – пролетният дъжд за теб почуква тихо по стъклата.