автор: rawiri

Все пак не е било напразно,
щом още шепнат устните ми стих.
А хората ме гледат странно,
странно-като всеки жив.

И се моля само да не онемее
лудоста ми, и съвсем обикновен,
по улиците утре да поеме
някой-мислещ се за мен!

Взел ми датата на раждане.
И с обувките прашасали обут,
на пътищата минати напразно,
от един шептящ си луд.