Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: RadaRos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 384
ХуЛитери: 1
Всичко: 385

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИн вино веритас
раздел: Разкази
автор: stanina

- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Мила стана, така се казваше жена му, много удобно и за обръщение, и поименно, и мина през хола да провери външната врата по навик. Тогава забеляза, че компютърът е останал включен. Борис не си легна, защото очакваше позвъняването и нямаше за кога, играейки онлайн белот в нета. Само че бяха отворени няколко раздела, и един от тях привлече вниманието ѝ. Сайт за запознанства, я, включен чат, профил на Борис с притъмнена снимка на аватар, и с няколко женски профила в приятелската листа. Любопитството надделя и Мила започна да ги разглежда. Чатът беше отворен още, но на другия профил светеше червената точка. Изведнъж в главата ѝ започнаха да пробляскват какви ли не сюжети от филми с такива сайтове, въображението ѝ се развихри с пълна сила.
След толкова години брак, Сийчето, щерката, имаше още две години да учи в Германия, навикът не само ѝ беше писнал, но и го мразеше вече. От известно време хормоните ли, досадното еднообразие ли, я навеждаха на мисълта да си остане без мъж, да има свободата да разполага със себе си и времето си сам-сама, особено откакто започна сексуална връзка с по-младия колега.
Борис се скъсваше от работа, като бивше ченге допълваше с личен шофьор и охрана, и тая вечер за това и замина, нямаше и тая седмица почивен ден за него, но той пък не обичаше да стои на едно место и да върши безполезни неща, и все запълваше с нещо допълнително. Само дето на Мила комфортът и уютът не я интересуваха в момента, тя искаше да промени живота си и то така, че не просто да се разведат, а да се отърве от мъжа си по негова вина, за да не делят съвместно апартамента, а да го изгони като мръсно коте.
За това този сайт започна да ѝ рисува такива картини и подсказки, че докато разглеждаше профилите на приятелките, някои с наистина провокативни съблазнителни интимни снимки, реши да обмисли утре на спокойствие как може да се възползва. Записа си ника му, излезе от изход, за да не заподозре нещо Борис, като го включи евентуално утре вечер. По принцип Мила ползваше таблета и смарта си, настолният много рядко.
На другия ден Мила се улиса да преглежда дрехите си, Стела ѝ звънна да се разходят в центъра и около "Александър Невски" при приложниците и антикварите, денят беше хубав и слънчев, и тя излезе след малко.
Следващите дни на работата почти забрави, докато се потъркваха с колегата и дебнеха по ъглите и в стаята за почивка, тръпката съвсем ѝ беше изпила мозъка.
В четвъртък вечерта още с прибирането си Борис каза, че идва само да се преоблече и заминава, но ще се прибере към 2-3. Това отключи натрапчивите мисли за пъклен план да се отърве от него, и щом излезе, веднага се зае да си прави профил в същия сайт. За няколко минути профилът беше готов, но нямаше снимки. Филмите дойдоха на помощ: трябваха ѝ снимки на реална жена, и то добре тя да знае повече инфо за нея, за да може да изпълни плана си. С две думи, Стела имаше съседка в центъра на квартала, която живееше сама, детето ѝ живееше с баба си и дядо си в апартамента, защото там ходеше на училище, без мъж, а тя работеше тука в общинския, нямаше как нито да пътува всеки ден, нито пък да смени работата в днешно време, а е и доста хубава със сочни извивки. Значи в събота или неделя ще се мотае при Стела, а не по "Витошка", и дано има късмет да направи някоя снимка на комшийката ѝ.
И така, стъпка по стъпка, в средата на следващата седмица всичко беше готово,. Мила вече с фалшивия си профил беше в приятелската листа на Борис, леко "споделяше" живота си на сама майка, без мъжка подкрепа, вмъквайки личните неволи сред споделяне на книги и филми, и как пък се оказа, че дори и в напитките и храните си допадат, имаха толкова общи неща! Нарочно го търсеше и му пишеше, когато го нямаше, а после се извиняваше и оправдаваше как ѝ липсва и има нужда от някой, защото не може да заспи...
Малко по-малко започна да го пуска по пързалката за реална среща, уж без да иска се изпусна в кой квартал живее и че е в къщата с пощата, защото, видиш ли, тая сутрин от рано-рано пенсионерите зажужали като пчели на опашка за пенсиите.
Само че Борис не проявяваше интерес и започна по-рядко да влиза, или само погледне, подхвърли някоя дума с извинение, че няма време, и тя реши да смени тактиката. Превърна се в жертва, подведена емоционално от него, и започна да настоява за среща. На следващия ден Борис ѝ отговори с извинение, че не е имал нищо конкретно предвид като развитие на връзка, регнал се неволно в сайта след реклами на имейла му, да види как е, но не го интересува по принцип.
И сега какво - ще продължава да съжителства с тоя борсук ли, дето ѝ хъркането му, и неволният допир с него дори я дразнеха, и няма да изживее най-хубавите си години както и с когото иска ли?
- Ало, Борис?
- Да, кой се обажда, здравейте!
- Кети, от сайта, сети ли се?
- Но, помолих те да не ми се обаждаш, обясних ти вече.
- А когато си говорехме, докато чакаше шефа в колата с часове посред нощ, можеше, нали?
- Извинявай, но...
- Какво извинявай, искаш да кажа на жена ти ли? Да ѝ разкажа за видеочата, имам и моментни снимки, как мислиш?
Краката му се подкосиха. Надяваше се тази неделя да си почине. Мила беше навън с кучето и той тъкмо беше започнал белот онлайн, а сега...
Следващите ѝ думи го сразиха, нищо, че като бившо ченге би трябвало да е виждал много работи. Тя му издиктува името на жена му, адреса му, работата му... Зае се веднага да я блокира навсякъде и седна да си трие профила, когато личният му телефон отново звънна, само шефът му и жена му звънеха на него. Непознат номер - о, не!
- Здрасти, Боре!
Проблясна му, че знае къде живее: къщата с пощата, и хукна побеснял навън, грабвайки ключовете за колата от шкафа в антрето.
По най-бързия начин се метна зад волана и потегли, зад него потегли жена му с кучето, но той нямаше как да забележи, едно че старата кола рядко я караха, Мила почти не шофираше, а и афектиран, само му беше да гледа другите коли на паркинга. Жена му самодоволно се подсмихваше на идеята за приложението за промяна на гласа и вече си представяше как ще го хване с "любовницата" му.
След двайсетина минути той вече звънеше на входната врата на къщата с пощата. Умрял неделен ден, площадът беше пуст, хората си обядваха или дремеха семейно по къщите. Само още една кола спря в другия край на площада, но На Борис не му беше до това. След малко вратата се отвори и Кети излезе с единия крак през прага.
- Добър ден, с какво мога да помогна?
- Кети, аз съм, Борис!
- Съжалявам, не ви познавам, за какво става въпрос?
На живо беше още по-хубава, помисли си Борис за част от секундата.
- Покани ме да влезем, така ли ще говорим?
- За какво? - гледаше го Кети с повдигнати в недоумение вежди и широко отворени очи.
Борис грубо я избута и влязоха в антрето, тя запристъпва назад още по-недоумяващо се озоваха в хола.
- Казах ти, че всичко е свършено, защо го правиш? Намеси и жена ми, застраши семейството ми, какво да направя аз, за да спреш!
- Извинете, не се познаваме, как...
- Аз ще ти кажа как! Чак да ме изнудваш и заплашваш! - прекъсна я грубо Борис и пристъпи крачка напред. Кети истински се уплаши, нападната в собствения ѝ дом, и се бутна отзад в масата, изведнъж се присегна и грабна каната с виното и рязко и застрашително я вдигна нагоре, леко се плисна, Борис протегна ръце напред да я спре, но афектираната жена разбра по друг начин движението му и се опита да го фрасне по главата. С обучените си рефлекси Борис рязко се дръпна към вратата и като си помисли "Тая е луда", се озова в антрето. Докато Излизаше, чу как каната се разби в стената, но не видя как Кети залитна, подхлъзна се върху разлятото вино и падна между масата и шкафа.
Мила дебнеше на удобно разстояние и, макар че закъсня да го снима как влиза при "любовницата си", го снима как излиза. Докато той завиваше наляво да се качи в колата си, тя се замисли за червените петна по светлобежовата му фанелка, вратата остана да зее след него широко отворена.
"Я, кръв! О-хо, тука работата става още по-сериозна!" - си помисли доволно Мила и се запъти да види какво е станало. Бързо влетя вътре през широко отворените врати и видя "оная" жена как се надига с гръб към вратата от почервенелия под. Инстинктивно в яда си Мила грабна някаква кутия, попаднала ѝ под ръка от секцията, и я удари 2-3 пъти с две ръце с нея по главата. Докато Кети отново се смъкна между масата и шкафа, Мила излетя навън като изтребител, пресече набързо площадчето, преди да се седне в колата, извади един плик измежду седалките и сложи кутията в него, "Хм, сега ще му дойде дюшеш, и опит за убийство!" - ехидно се подсмихна докато отваряше мокрите кърпички и се наместваше зад волана. Рошко се беше смъкнал долу на степенките на хлад, и не се интересуваше от нищо, умираше да се вози, въобще не му пукаше какво правят стопаните му.
Докато потегляше, една жена с тенджера под мишница доближаваше къщата с пощата. Леля Пенка се връщаше от обяд със сватята. За двете самотни стари жени, на които децата с внуците живееха в града, това бяха техните малки удоволствия - да похапнат, побъбрят, и следобед доволно да дремят пред някой сериал. Само че неделната идилия на леля Пенка беше леко нарушена този път. За малко да се сблъска с изхвърчалата от дома на Кети жена, грабнала нещо, тичайки към другия край на площада.
Леля Пенка се стресна "Я, крадец" - и като видя зейналата врата, надникна в антрето. Вратата на хола също зееше цялата отворена, в този тих квартал, който си беше още с тихия спокоен селски живот и от години нищо не се случваше, леля Пенка направо видя жив филм! Влезе и изведнъж се стресна, като видя жената на пода, в локва кръв. Кети беше любимка на хората в селото, работеше в общината, всички я харесваха, защото беше не само хубава, но и винаги усмихната, поздравяваше всички, спираше и изслушваше, ако я заговореха, правеше услуги, ако трябваше нещо да се презавери или извади от столичния съвет.
И леля Пенка се изстреля бързо навън, изплашена, изпусна тенджерата в антрето, докато бъркаше в джоба на елечето да извади джиесема.
Спря отвън на тротоара и втренчено се загледа в дисплея, докато набираше 112. Като мелница изломоти как и къде има жена в кръв, и докато повтаряше адреса и съобщаваше името си, леко се успокои и въздъхна, тръгнали вече насам. Кой тръгнал, полиция ли, линейка ли, тя не разбра, защото ушите ѝ заглъхнаха чак от страх, но разбра, че тръгнали.
- Да вляза ли да си взема тенджерата или... Я да си я взема! - и се врътна отново в антрето.
Когато се отдалечаваше на другия край на площада, внезапният вой на линейката я накара да се обърне и да види как спира пред пощата и две бели престилки влетяват в отворената врата на Кети.
В това време Мила наближаваше блока, пътьом беше изхвърлила плика с кутията преди околовръстното и беше почистила отново внимателно ръцете си.
У дома завари Мъжа ѝ, дремещ на дивана пред телевизора, каза му едно "Яде ли?" и преди да изчака отговор, влезе в банята, след това отиде в спалнята да се преоблече. Борис се правеше на заспал. В кухнята Мила погледна в коша с прането - нямаше я светлата оцапана днес фанелка на Борис. "Изхвърлил я е" - помисли си тя.
Когато в петък Борис не се прибра от работа, Мила не се учуди: или е заминал с шефа някъде, или... де късмет де!
Да, късмет, бяха го привикали в районното за разпит. Кети била намерена с тежко комоцио и пукнат череп, което наложило медикаментозна кома, но в сряда излязла от комата и била разпитана. Разказала как непознат мъж нахълтал разярен в дома ѝ и я обвинявал в неща, за които хал хабер си нямала, а той твърдял, че я познавал. Как замахнала с каната към него, помнела, че сама е паднала, от там нататък не помнела какво се е случило. Помнела, че мъжът се представил като Борис и повтарял, че е от сайта. Сайтът започвал нещо с "ита" или "ите", не помнела точно и това, но че тя нямала регистрации в подобен сайт. Мъжът бил хубав, добре сложен трениран тип, и ухаел на скъп парфюм. И така, стъпка по стъпка, разследващият стигна до леля Пенка, обадилата се на 112. Само че леля Пенка разказваше, че от къщата излетяла жена, не мъж. Жена с дълга тъмна конска опашка, анцунг, шапка с козирка и тъмни очила, с нещо голямо в ръце.
Един ден отне на работещите по случая, който беше квалифициран като "опит за убийство", да стигнат до сайта, и от базата с данни да се доберат до профила на Борис. Другото беше работа за минути, да докажат, че профилът на Кети в него е фалшив и от къде, а от там и вече на 99 процента сигурни, от кой е направен.
И докато в петъчната вечер Мила мързеливо седеше пред телевизора, и говореше със Сийчето по вайбъра, на вратата много настойчиво се позвъня, дълго и продължително, докато не отиде да отвори. Трима униформени полицаи и един цивилен стояха на площадката, цивилният каза:
- Госпожо, идвате с нас в районното за справка!
Не можа дори да попита каква справка, да не е станало нещо с мъжа ѝ, защото единият униформен я подбутна и мина зад нея, посочвайки ѝ надолу, да си обуе някакви обувки.
В това време Борис дописваше показанията си в полицията, а леля Пенка вече наближаваше с автобуса площада на "селото си", както му викаха още старите хора на столичния квартал.
Къщата с пощата беше тъмна, Кети щеше да полежи още няколко дена в болницата, само Рошко сърдито се ослушваше зад врата в антрето, никой не се беше сетил да го изведе тази вечер.
Докато Борис се прибираше пеша към къщи, имаше чувството, че главата му ще се пръсне от недоумение, учудване и потрес, как точно той, бившето ченге, се подвел по някакви фалшиви виртуални връзки, но най-шокиращото беше как можеше да влезе в затвора за опит за убийство, скалъпен от жената, с която толкова години е делил живота си.
"На леля Пенка трябва да ѝ издигна паметник, веднъж и аз да имам късмет в тоя живот!" - и започна да мисли как да се отблагодари на жената.
Една кана червено вино как може да стане неволна виновницa за почти съвършен пъклен план за опит за убийство!

In vino veritas!


Публикувано от anonimapokrifoff на 06.04.2019 @ 22:34:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   stanina

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

23.09.2021 год. / 06:02:59 часа

добави твой текст
"Ин вино веритас" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.