Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 407
ХуЛитери: 6
Всичко: 413

Онлайн сега:
:: ZAGORA
:: abonat
:: NadiKa
:: Patrizzia
:: Hulia
:: Stefan4eto

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГостът
раздел: Поезия
автор: Samanda

Душата ми понякога е сълза солена
в окото всевиждащо на Всемира.
Тогава без думи някой ми нашепва:
„Пътят към Истината все криволичи,

лъкатуши той през сърца припознати,
с които съдбата ни среща и разделя.
Днес си по-знаещият – учиш другия,
утре си ученикът с урока ненаучения.

Във вярност се кълне често грешникът,
за чест разпалено пледира безчестният.
Току- виж пък за патриот се е изтипосал
оня – продалият себе си, род и родина.

Заробеният не от една страст грешна,
отдавна забравилият пътя към храма,
вменява си ролята на поредния гуру,
уж от демони душите ни ще избавя.

Имат си някои хорица лица безброй,
ала не знаят кое от всички е тяхното.
Смехът ехиден и радостта на Егото им
корени са впили в лъжи и притворство.“


Кого ли поканих днес да погостува
на сълзицата моя – горчиво-солена?
Вярно ли е, че не среща по пътя си
войнстващи със себе си помиреният?

Ако спра да дишам – ще издъхна.
Ако ли спра да пиша – ще загина
в отложената безсловесна битка
за честта човешка, гниеща в тиня.

Samanda


Публикувано от Administrator на 03.04.2019 @ 22:22:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Samanda

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 20:09:18 часа

добави твой текст
"Гостът " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Гостът
от mariq-desislava на 04.04.2019 @ 11:51:17
(Профил | Изпрати бележка)
Храним се с отровата на миналото.{}