автор: ElenaZelena

Колко му е да протегнеш ръка и да помогнеш на човек в нужда? Николко. Ето, седя си аз на верандата и блея в птичкопотока. Птичкопотока, бе!
Записвам си ги в екселска таблица по оперение и еднаквост. Ред чучулиги, ред врабци, ред косове, ред синигери, разред пилци. Не че ги познавам, така, на пръв поглед и по красота си ги сортирам. Аз съм дева и обичам реда. А таблиците, редиците и колонките са ми слабост. Намирам ги красиви, прегледни и безкрайно практични. Списъците също, но за това май съм говорила вече. Та, блея си в птичките и в тоз точно момент, току на паважа под терасата, се препъва млада девойка. Изглежда като момата от приказката за слънчевото момиче. Дълга гъста руса коса, отразяваща слънцето и небето, морски очи, без да има море наоколо и целият ден и прозрачният въздухът са се събрали в трапчинките около усмивката ѝ. Подире ѝ тичат улични кучета, които душат ненаситно следата ѝ с мърлявите си муцуни. И баш под мойта тераса, тва божие чадо с ангелски вид, се спъва о една счупена плочка. Чантата ѝ отхвърча, тя се пльосва възнак, но все пак – грациозно, левият ѝ крак оформящ странен, артистичен трапец с десния и горната част на тялото. Момето лежи и не гъква. Бре, викам си, тая умре! С лъвски скок се метам от терасата доле, все пак на първия етаж е, и долепям ухо до сърцето ѝ. Бие си харабийската. Не е умрела. Предпазливо я побутвам по рамото, „Девойче!“, викам ѝ, белким ме чуе и стане. Тц. Не помръдва. „Моме!“, виквам по-силно. Пак нищо. Чудя се какво да правя с трапеца. Гледала съм аз „Доктор Хаус“ и „Спешно отделение“, знам си, че не требва да пипаш човеци, чиито крайници изглеждат като жиците за тока и интернета на цело едно село над селския мегдан. И не пипам. Кучетата влачат чантата ѝ, от която изпадат червила, дамски превръзки и найлонова кесия с полу-изяден сандвич. И таман да набера 112, тя отваря очи, събира плетеницата от крака, ръце и торс с вещината на телефонен техник, ухилва ми се и казва:
- За малко да се утепам.
Преглъщам огромна буца, заседнала на гърлото ми и поглеждам към кучетата, които зарязват разпердушинените дамски превръзки и, захапали сандвича, хукват към реката. Покатервам се отново на терасата и подкарвам пилците на манифестация.