автор: bebvragalowski

ЧАСТ ПЪРВА

Преди около сто години, малко след като разбрал, че умира, тристагодишният изобретател дядо Многоръки, решил да довърши изобретението на живота си.
Двеста осемдесет и пет години той събирал части от разни машинарии, с ясната идея един ден да създаде лебедовия си шедьовър, който да завещае на своите пра-пра-пра-пра внуци. Всички го смятали за гении, защото още на седемнадесет години успял да си имлантира сам сърце от диво прасе, което уловил с голи ръце. Оказало се, че то било прекалило с радиоактивни картофи до една атомна централа на Дунав и буталото му било навито с пружина за триста години живот.
Старикът бил най-стария човек на земята и живеел в гората, близо до големия град, в една стара къщичка от плетени клони, а до нея се издигал към небето небостъргач от стари железа и механизми. Той не бил решил, какво точно иска да направи и затова хаотично и в безпорядък, три дни и три нощи въртял вълшебните си инструменти, докато умората го повалила в сладък сън. Когато се събудил слънцето било високо, а около него се въргаляли с ококорени очи, три метални джуджета и една механизирана полусиконова секс кукла с голяма зяпнала уста.
„Брей рекъл си дядо Многоръки, щях йонен двигател да строя, а то какво се получи – оргия”. Обикалял старикът, обикалял около творението си, но нищо не му идвало на ум. Не искал да си попилее труда, но и не знаел, какво да прави с тези твари, сглобени от всъвъзможни вехтории. На базата на няколко дни размишления, кило ракия и един метър суджук, той решил да им пусне ток и евентуално да ги възкреси. След триста и осемдесет волта прав ток, няколко шамара и дишане уста в уста, изчадията се разтичали по поляната като обезумели, крещейки на някакъв странен език.
Няколко седмици по-късно, след като направили куп поразии из околността, батериите им се изтощили и те сами изпопадали пред къщичката на своя отец, очаквайки ново включване. Зарадвал се дядо Многоръки , че се върнали, вдъхнал им нов живот и ги подредил до леглото си, за да им прочете завещанието си.
- Всичко, което имам е ваше, деца – казал той стискайки нишката на дългия си живот с пожълтелите си зъби. – Цялата тази планина метал, дето е отвън, е за вас. Поделете си я братски. А сега, преди да умра, искам да ви дам имена.
Дядо Многоръки кашлял около час, изпил една кана ракия за кураж и разпоредил:
- Вие сте направени от метал, така че деца, никога не се къпете, защото ще ви ръждясат чарколяците. И, за да не го забравите ви кръщавам: Недомивко, Смръдливко и Миризливко, а ти дъще, носи с гордост името си Лейдиподюргана, все пак по теб има доста силикон и е хубаво да го миеш от време на време.
Казал, каквото имал да казва старикът и издъхнал пред очите на странните машинарии.

Очаквайте част втора