автор: antoan1antoan

Таня -Танина, мечтание неотразимо!
Извира в тишината сладка медовина.
О, Време спри веднага, направи го!
Заспивам с името й всяка нощ пенлива.

Тече поточе, а над него водно конче.
На Гьоте, мило сладко нежно еталонче.
Поточето е пълно с моите въздишки.
Струят в две посоки, тез любовни нишки.

Сънувам но усещам, че е туй на живо.
Сърцето й за мене бие жадно и красиво.
О Боже, искам този миг да спре и да съм жив!
При извора на своите мечти - да съм щастлив...

На прекрасната ми Муза, вълшебницата:
taniatanina !!!