(големият преход)
Преходът свършва, ние сме преходни, капем насред листопада,
още си носим старите дрехи, дрехи от бурната младост,
и се надяваме (калко наивно) да заживеем нормално,
а безвъзвратно от тук си отиваме и съпровождат ни с псалми,
попът припява и споменава всеки поименно, вяло,
някак съвсем неуместно дрънчи дървено кречетало.
Някой сега ето тук ще рече, че ми е рано да мисля
как ще си тръгна. Да, ама не. Измежду всичките истини
вярна оказва се само една - преходът, това е живота ни,
свършва се. Вие живейте, деца. Ние ви бяхме на гости.