автор: the_loner_wolf

Малкият турски остров, плискан от тъмносините води на Егейско море, скалисто пустинен и еднообразно скучен. Неустоимо примамлив за сърфистите със своите заливи.
Седем часа нощно шофиране с автомобил. Осовата линия на пътя се вие като бяла змия в тъмнината. Прелитат населени места, малки светлинки, пръснати като въглени из полето. Отгоре, безкрайния небосклон с милиарди звезди, а вятъра брули навързаната по покрива на колата екипировка. Дланите лепнат за волана, клепачите тежат. Сякаш пътуването няма край. Надпревара с часовника, нуждата от пристигане на време за ферибота. Кратко преспиване на пристанището, притихнало в нощния хлад. Първите слънчеви лъчи, донесени сякаш с боботенето на корабни двигатели оцветяват света. Колите, подредени на платформата, събрани гъсто като неспокойни мулета, понесли своя товар от мачти, платна и дъски. Бавното пробуждане на телата, насядали в каюткомпанията. Топлият чай, гали сетивата със своя горчиво-стипчив вкус. Турците, събрани на групички около масите, оживено дискутират нещо на провлачения си език. Облечени в невъзможни комбинации от сака, панталони с ръб, домашно плетени жилетки и вълнени шапки. Лицата им, сбръчкани и тъмни като спечената земя на острова, побелелите коси и вездесъщите мустаци. Ръцете им чевръсто премятат топчетата на броеници, а очите им се губят под големите, свъсени вежди и сякаш гледат с вечно подозрение. Туркините, забрадени с басмени кърпи, хвърлят любопитни, скрити погледи с искрящи очи, плътно застанали до мъжете си, в знак на безусловно послушание и подчинение. Сърфистите, в разноцветните си спортни дрехи, възбудено коментираха посоката и силата на вятъра, утрешната прогноза, последни клюки от техния свят, далечно неразбираем за местното население. Клатенето на морето и монотонния шум на моторите превръщаха часовете в безвремие. Все едно корабът не пътуваше, а само лениво се поклащаше на вълните. В далечината контурите на острова изплуваха от маранята като мързеливо праисторическо чудовище, сгърбено от старост, застинало в кривата си поза.
Фериботът акостираше с въздишка, готов да се освободи от товара си, човеци и превозни средства. Октомврийското слънце грееше весело, а вятъра – виновник за цялото чуждестранно нашествие духаше в сухите клонаци на храстите. Напуканото тясно шосе се стрелкаше към хълмовете, олисяли и сиво-жълти. Оскъдната, изпогоряла растителност осигуряваше нищожна прехрана на стадата дребни кози, безстрашно подскачащи по камънака. Овцете, с разноцветни маркировки от бои по гърбовете си гледаха отегчено върволицата натоварени автомобили. Тези ексцентрични зрители изпращаха с поглед сърфистите, бързащи към заливите за да се отдадат час по-скоро на своята страст.
Южният залив, широко разпънал пясъчна ивица, примамливо спокоен неустоимо подканя в обятията си. Опънал водите си като одеяло, незначително накъдрени от идващия от сушата вятър. Лабораторни условия за каране, както се шегуваха сърфистите помежду си. Опустелите извън сезона дъсчени навеси, приютяващи през лятото камари спортна екипировка, сега гледаха с празнота към пристигащите, готови да подслонят за последен път през тази година окъснелите гонители на ветровете. Най-после на вода. Отдавна чаканият миг настъпва. Непокорният вятър, уловен в платната. Дъските - плъзгат се бързо по повърхността на морето и оставят заря от пръски след себе си. Залепналия неопрен, пазещ телата от есенния студ. Учестеното дишане, отмерените движения, пламъка в очите. Поворот и отново към безкрая, към хоризонта. Сложните фигури, овладяни с цената на много усилия и травми. Радостта от успеха. Красотата на движението. Приливът на адреналин. Изтръпването на удоволствието. Скоростният пулс на сърцето, заглушаван от поривите на вятъра. Бурните емоции във водата контрастират с безкрайното спокойствие на сушата. Пустош, неизменна по своята същност. Немите камъни и пясък – свидетели на всички събития. Тънките тревици, огъвани от вятъра, изпънати като жилавите нерви на времето. Пустош, очите непрестанно търсят разнообразие, но остават непримирими в невъзможността. Облаците – тези бели шапки на голите баири, неспособни да стоплят празнотата. Сякаш неподвластни на природните закони, участниците в морския театър играеха безспир по водната сцена. Телата извършват невъзможни движения, танцуват лудия си танц върху дъските. Древно племе, повтарящо своя странен ритуал всяка година. Поклонници на вятъра и водата. Северният залив, широко отворен към всичкия вятър, идващ от морето. Заплашително развълнуван и бурно навъсен. Запазена територия за най-добрите сърфисти. Не търпи грешки! Побеснелият вятър гони вълните, хукнали ревящи към брега. Ситни пръски се носят хоризонтално из въздуха, смесени с летящия пясък – остри стрели. Стихиите изпускаха соления си дъх, бръснещо напорист. „Пералнята”, разпенена и готова за отбрана от нашественици. Тук дори слънцето нямаше власт. Мрачна сивота размиваше контурите. Даже ярките цветове на екипировката изглеждаха приглушено тъмни. Вятъра брули лицата и забива пясък като игли по кожата. Усилия се изискват за да стоиш изправен. Някакъв особен чар и обаяние се съдържаше в ездата по вълните. Усещането за доминиращ контрол над бушуващото море можеше да се долови навсякъде. Красотата на полета над повърхността, превъртанията и скоростните спускания. Човешки фигури като точки, дребни същества, връзка между платната и дъските. Безстрашно мятащи се из ревящата вода. Притихнало на склона, турско селце лениво дремеше. Страничен наблюдател на този спектакъл, който от време на време поглеждаше с неразбиране към залива. Между двата залива се простираше полупресъхнало солено езеро, приютило розовите си обитатели, елегантно крачещи из лепкавата кал. Балетисти в съвременна постановка. Безразлични към сърфистите и без да обръщат внимание на вятъра се занимаваха със своите дела. Надраснали сякаш бурните страсти, сега наблюдаваха философски околния свят. Вечерта се спускаше над острова и неусетно като старостта загръщаше с тъмния си покров притихналата природа. От олющеното минаре на джамията тенекиен глас припомняше за величието на Аллах. Отговаряха му камъните, сякаш протегнали грубите си ръце към небето и потракващите от вятъра рефлектори на уличните лампи. На сутринта предстоеше сбогуване с острова, отронена въздишка по несекващия вятър. Мълчаливо обещание за следваща среща. Умората пълзяща по вените, гонена от насладата. Погледът, който блуждае из безкрая. Обаянието на пустощта каращо сърцата да потрепват. Откраднатият миг уловен вятър.