Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 0
Всичко: 409

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧерен мерцедес
раздел: Разкази
автор: LeoBedrosian

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. Безделието започва много да му втръсва. Бе отворил сервиза преди десетина години, когато се съвзе от ужасната катастрофа, белязала края на кариерата му на рали пилот. От тогава се затриваше сред прашните купи – белег на някогашно автомобилно величие, наредени в етажерки по стените. Преди десет години...

Бе славно време на блясък и успехи. Автомобилните клубове се надпреварваха да го канят. Всичките искаха да кара за тях той, Антон Селимски, най-добрия сред авто пилотите на Балканите. Появеше ли се името му в списъка на някое рали всичките му конкуренти помръкваха. Знаеха много добре, че нямат никакъв шанс срещу Лъва на ралитата. Фортуна винаги беше с него и късметът никога не го напускаше по прашните макадами. Профучаваше като светкавица и отвяваше късите полички на почитателките, които вечер лесно падаха във фургона му. Бе свикнал с всичката слава, блясък и лесни успехи над съперници и нежни създания. Опиваше се от нея, докато...

Видя, че завоя е обратен. Обаче не видя, че след завоя едно магаре кротко си пасеше. Не видя магарето, мамка му! Зави рязко, повече от допустимото и спаси животното. Но не можа да спаси Пенчо-навигатора. Предницата на Куатрото откачи мантинелата, тя премина през стъклото и наниза гръдния кош на Пенчо като пиле на шиш. Купето се деформира като бирена кутийка стисната от културист и притисна гръдния му кош до степен да не може да поеме въздух. За миг се почувства като мряна на сухо, задушена в шепата на рибаря. След това загуби съзнание...

От тогава живота му се преобърна. Възстановяването не премина без проблеми. Разкарваха мощите му от болница в болница, лекуваха го най-вещите светила, инжектираха му най-скъпите лекарства, но Фортуна го бе напуснала. Когато накрая се съвзе от блясъка и славата му бяха останали един гараж с прашни купи. Парите бяха свършили а с тях изчезнаха и сладките момичета, дето повдигаха поличките си по завоите му. Никой повече не го търсеше и логично изгуби надежда. Сервизът бе малка компенсация, а среднощните форсирания по изоставените трасета го караха още повече да съжалява за изгубените възможности.

***

Старата песен от осемдесетте го събужда от унеса. Песента идва от омазания с машинно масло телефон, захвърлен небрежно на шлосерския тезгях сред ненужни части. Непознатия номер не го обнадеждава, но реши да отговори. Гласът от слушалката е безизразен и монотонен, което го кара да потрепне.

- Антон Селимски…?
- Кой го търси?
- Искам да знам дали разговарям с рали пилота Антон Селимски или трябва да затворя.
- Разговаряш с онова, което е останало от пилота – отвърна равнодушно, сякаш всичката му воля се бе изпарила.
- Щом е така иди на улица Кенар, до третото дърво има кофа, която никой не ползва. Вътре има нещо за теб.
- И кой си ти, мамка ти!? И защо трябва да ходя до някаква кофа за боклук, по дяволите – понечва да затвори, но следващите думи на непознатия приковават вниманието му.
- Антоне, искаш ли пак да си известен? Пари необходими ли са ти? Или момичета…? Сигурно са ти омръзнали тия блага и предпочиташ да гниеш в омазания си сервиз. Ако не е така иди и извади онова, което ще откриеш в кофата. Няма да съжаляваш – връзката прекъсва и телефона отново придобива обичайното си безжизнено състояние.

Улицата е пуста. Изгони едноок котарак от кофата до третото дърво, който дебнеше врабчета по клоните, когато вижда кафяв плик, среден размер. Плика е подозрително издут и изглежда съвсем нов, сякаш някой го е пуснал преди малко. Навежда се, демонстрирайки апатия и го повдига. Правоъгълен предмет се преобръща в него, но има и нещо друго, което на пипане напомня тесте карти, или …
Оглежда се и като не вижда нещо подозрително завива в една глуха уличка между кооперациите. Това, което открива в плика го кара леко да хлъцне. Пачката банкноти, прегъната на две, хваната с ластик ще му стигне за няколко месеца, ако запази сегашния си стил на живот. Но Антон инстинктивно почувства, че няма да запази сегашния си стандарт. Или поне финансовите му изражения. Готов е на всичко, само да се появи отново на сцената. Фортуна не го бе забравила, помисля си, когато другия предмет – съвсем евтин мобилен телефон извънява.

- Хареса ли ти това, което откри – гласът е станал още по-безизразен. Има чувството, че не разговаря с жив човек а някаква машина му задава последователни и ледено студени въпроси.
- Ако съдя по съдържанието съм спечелил доверието ти. Сега ще ми кажеш ли кой си?
- Това няма значение. Важното е, че ти наистина си Антон Селимски, големия рали шампион от близкото минало.
Оглежда се, но не вижда нищо подозрително в слепите очи на близките кооперации. Вече знае, че го наблюдават, но прегънатата пачка нещо не се връзва с цялата конспирация. Какво иска от него непознатия глас. Защо е тоя аванс? Едва ли ще трябва да изчука нечия смачкана бричка, или да продуха горивната система на евтин двайсетгодишен боклук. За такива неща не се плащат толкова пари. Тогава какво се иска от него?
- Добре, предавам се. Кажи какво трябва да направя.

***

Небето е обсипано със звезди, които не могат да осветят бедния пейзаж на разтурен стопански двор. Хиляди непотребни вехтории се валят наоколо и пречат на тъмната фигура да намери това, което търси. Нахлупил качулка Антон се промъква като крадец сред ръждива селскостопанска техника, която някога бе красяла социалистическото стопанство. Чудно как бившите плугове и редосеялки не бяха станали плячка на мургави събирачи на желязо и бакър. Две стари ЮМЗ-та стърчат разкостено и самотно в дъното на двора и кътат тъмно, танкообразно возило помежду си. Точно него търси бившия рали шампион. Матов джип мерцесед, модел WMA 800 без опознавателни знаци и регистрационни номера всява страх и кара всеки който види заплашителния му външен вид да се отдръпне инстинктивно от пътя му. Съкращението WMA означава Вер Махт Ауто и ясно указва причината поради която е създаден Джипът с размерите на средна по размер бронирана кола и същата ужасяваща мощност.
Под ръбестия преден капак на звяра заръмжаха туловищата на осемстотин коня, чиято сила го накараха да подскочи като древно допотопно чудовище, митичен змей, всяващ ужас и подчинение, когато Антон завъртя стартера и отпусна рязко педала на съединителя. Моментално се сля с автомобила. Завладя го усещане от прилива на светкавичен адреналин, който го направи пак славен, велик и непобедим. Понесе се, едно чудовище от стомана, каучук и бензин, което не търпи никакви компромиси, никакви ограничения и правила. Ако може да вярва на гласа от телефона всичко му е позволено. Няма никой да го преследва или да му търси отговорност. Стига само да не смаже някой опърпан окаяник.

Това, което трябва да прави е да ги сплашва. Следващата една седмица да кара като побеснял валхир из тесните улички и да всява страх и паника. Да накара бедните нещастници да загубят и малкото останала им надежда, да се простят с последната си вяра в доброто и справедливостта. С други думи да ги уплаши до смърт, но да внимава да не се издъни. И без да му го кажат добре знае, че тогава ще остане сам и без чудодейната помощ. За причината да го прави не попита, въпреки, че се досеща. След седмица предстояха избори за местна власт и гласоподавателите трябваше да бъдат насочени в правилната посока. Към единствения спасител, ангела хранител, който може да ги избави от мрачната прокоба, връхлетяла градеца им. Компенсацията щеше да е преобилна и да го извади веднъж за винаги от тягостното безличие, от бедността и сивотата.

Антон се хвърли с въодушевление в новата задача, която изведнъж му даде и смисъл на безличния живот. Чувства се като бог, стиснал здраво кожения волан, който определя съдбите на дрипавите гласоподаватели и ги ръководи в иначе безсмисления им беден живот. Има нещо свръхестествено в това да властваш, да всяваш страх и почитание, да си всесилен. И никой да не може да ти се опълчи. Присмя се ехидно на младото полицайче, което се затепка в опита да обясни на шефа си, че е направило грешка като е спряло голямата черна кола. Преди да го спре полусакат пенсионер се бе препънал в опит да избяга на връхлитащата фурия и счупи таза си. Затова го спря. По добре да не беше, защото следващите два дни писа обширен доклад за това, че е обезпокоил съвестен шофьор, като си е позволил да му поиска документите за правоуправление без всякакъв повод.

***

Ръми. Мощните чистачки не успяват да изчистят пелената от предното стъкло и правят гледката като от картина на експресионист. Градските светлини се размиват с фарове и реклами, но водачът на мощното возило знае как да го управлява в такива условия. Само, че няма много работа за вършене. Лошото време е изгонило минувачите и трудно успява да намери грешна душа за изплашване. Антон решава да излезе в извънградския път, за да намери там водачи, на които да им трепне. Прави рисковани изпреварвания, които на другите им се струват безумни. Но той добре знае как и кога да изпреварва. Инстинктът му на рали водач никога не го подвежда и за него цялото това безумие е като детска игра. Едно безкрайно забавление, за което му обещават и едно чудесно възнаграждение. Какво по-хубаво от това…

Тирът се движи бавно. Ще го изпревари за по-малко от три секунди, въпреки, че отпред има сляп завой. Ако има насрещна кола щеше да види отблясъци от фаровете ѝ. Отблясъци няма и Антон решава да си поиграе и да вдигне кръвното на задремалия тираджия. Звъни телефона. Оня телефон. Дясната му ръка го намира инстинктивно докато очите продължават да гледат пътя. Гласът отсреща е ледено студен и му съобщава, че пенсионера със счупения таз е починал. Да не се бои. Ще се постараят да го измъкнат. Това магаре ли е? По дяволите от къде се е пръкнало проклетото му магаре на пътя в тоя дъжд! Мерцедеса реве и почти е изпреварил тира, когато насреща му се материализира стар съветски джуган с едва мъждукащи светлини. Завива рязко волана…

Бай Ставри слуша Весна по сръбското радио и се опитва да се пребори със ситните капчици, но вместо това чистачката още повече размазва надрасканото стъкло на джугана. Когато за пореден път минава по него, цигарата пада от устата на стария шофьор. Зад завоя някакъв копелдак лети с тъмния си джип право срещу двайсетонната машина натоварена със крадени букове. Ударът е толкова мощен, че чак тежката техника се разтриса и Ставри разбива с главата си мътното ѝ предно стъкло. Въпреки това законите на физиката продължават да действат, влачейки по-лекия автомобил до степен в която той загубва всякаква реална форма и съдържание. Това, което остава от него трудно би могло да се определи като нещо смислено и рационално. Съветския Съюз отново победи Вермахта и то благодарение на своята маса и мощ. И ако Бай Ставри се размина само с една голяма синя цицина и страхотен уплах, същото не можеше да се каже за безформената кървава маса, останала от рали шампиона Антон Селимски.

***
„… А сега и последните новини. Политическото ръководство на партията даде пресконференция по повод на победата си в местните избори в град Н. Предварителните проучвания на нито една от социологическите агенции не предричаха толкова изненадваща победа в бившата социалистическа крепост. Резултатите се обърнаха в подкрепа на партията в последната седмица преди вота, което изненада и най-големите скептици. Обясненията за неочаквания резултата гравитират около загубеното доверие на електората в способността на традиционно управляваща партия да се справи с битовата престъпност, несигурността и антиобществените прояви.
Други новини. Снощи около двадесет и един часа черен джип, марка мерцедес предприел рисковано изпреварване…“


Публикувано от anonimapokrifoff на 29.03.2019 @ 11:45:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.10.2021 год. / 06:14:48 часа

добави твой текст
"Черен мерцедес" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Черен мерцедес
от ineva на 30.03.2019 @ 12:36:17
(Профил | Изпрати бележка) http://img.neogen.bg/galleries/bestjobs/bg/poze0606/2708.jpg
Лесно се чете. Интригуващ разказ с неочекван край.
Хареса ми, че има напрежение и е непридвидим.
Описанието на сервиза и селскостопанският двор много ми допаднаха.
Браво!


RE: Черен мерцедес
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 03.04.2019 @ 08:56:53
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, въпреки, че сега виждам доста кусури. Публикувам почти без корекции и винаги има какво да се ошлайфа.

]


RE: Черен мерцедес
от mariq-desislava на 29.03.2019 @ 18:20:08
(Профил | Изпрати бележка)
Много, много тъжен разказ - да си продадеш душата за мимолетно щастие.{}


RE: Черен мерцедес
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 03.04.2019 @ 08:55:33
(Профил | Изпрати бележка)
Не всичко е "манджа и ляб" (daro), трябва и да се поразмисли челякът.

]