автор: DimGanev

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОЭЗИИ
Борис Пастернак

Это – круто налившийся свист,
Это – щелканье сдавленных льдинок.
Это – ночь, леденящая лист,
Это – двух соловьев поединок.

Это – сладкий заглохший горох,
Это – слезы вселенной в лопатках,
Это – с пультов и с флейт – Figaro
Низвергается градом на грядку.

Все что ночи так важно сыскать
На глубоких купаленных доньях,
И звезду донести до садка
На трепещущих мокрых ладонях.

Площе досок в воде – духота.
Небосвод завалился ольхою, елша
Этим звездам к лицу б хохотать,
Ан вселенная – место глухое.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ

Тя е – шум от свистящи крила
Тя е – звън на суграшица ледна
Тя е – нощ, вледеняващо зла
Тя е – песен на славей последна

Тя е – стръкче извило се грах
Тя е – сълзи небесни в звездите
Тя е – с флейти и звън – Figaro –
приплющяващ порой над лехите

Всичко в миг от нощта да внесеш
във дълбоките вирове хладни
и звездите от тях да сбереш
със трептящи измокрени длани

Задух плосък – като мокра дъска
небосводът се срива в усоя,
и звездите кикотят се пак…
Май вселената – глухо место е…

Превод: Д.Г.