автор: Azer

Думите ми са кучета,
понякога питомни, друг път са зли.
Могат да хапят дори и завързани,
може дори и мен да боли…

Думите ми са стъклени перли.
Играта със тях често пъти е риск.
Пелерина са, в която да се загърна
и нежност да търся или пък вик.

Думите… прозрачна река,
в която риби да въдя
или да удавя нахални очи.
Думите невинаги носят забрава.
Почерк са, стих са, замълчи, прочети.