автор: Albatros

... загадка ми остана този свят, тъй не разбрах дълбоките му смисли –
дали – ако събуждам се богат? – ръцете ми са праведни – и чисти,
дали – погалил птица и дете, в мен Бог мълчи с небесната си обич,
или – старик, потеглил към стоте, в забрава този свят ще ме загроби,
за две пари запалил тиха свещ, пет ли спестих за хляба и салама? –

или, доде се молих с глас горещ, загърбих, гладен, просяка пред храма,
дали – написал светлия си стих, не съм почернил нечия душица,
и, ако съм поет, с какво платих свещеното си право? – да съм птица,
сама ли в Рай, Чистилище и Ад превърна се словесната ми ниша? –
когато разгадая този свят, аз светлите му тайни ще напиша.