автор: pianisisimo

На моя съпруг

Часовници отмерват
всеки косъм побелял
усмивки изкривени
или изкъртен зъб.

Секундите клатушкат се
на ръб
от минало несвършено
несъстоялото се настояще.
Минутите за гърлото те хващат
прецеждат глътка
недоизстрадана любов.
Часовниците -
хлъзгав, бързоног покров
познание за себе си
или напъпилата глупост...

Но само ти си сладкия ми таймер
отмерващ болната, чуплива нежност.
Бъди ми полунощ
приспивай ме в разкош
за да забравя
тиктакащото дъно.